в. Дневник
Редакционен коментар
Йезуити в тоги

4 Март 2009

"През 2008 г. почти половината (47%) от дисциплинарните производства, образувани от Висшия съдебен съвет, се основават на предложения на инспектората..." Това е цитат от февруарския, междинен, доклад на Европейската комисия, който правителството разчете безапелационно като похвала. Какво ли биха написали сега авторите му, ако узнаят за решение на ВССв сряда, с което съдийка от районния съд в Констинброд, уличена в имотни афери, се размина само със забележка ? При това, не кой да е, а тъкмо инспекторатът към съвета установи подробностите на схемата за кражба на имоти на възрастни хора. Случаят е, меко казано, скандален и илюстрира извратената координатна система, в която "функционира" българското правосъдие: вместо да раздава справедливост, един съдия използва юридическия инструментариум и полагащата му се власт, за да облагодетелства себе си и своите партньори. Забележителното е, че в реакцията си по казуса и ВСС прибягна до йезуитско тълкуване, като постанови, че инспекторите можело да следят само за "процедурни нарушения", но не и по съществото на делата. Това пък по изкривената до абсурдност формална логика на съвета би означавало, че Станкева не е нарушила всъщност никакви процедурни норми, а пък конкретните й действия по делата... не са ничия работа.

Констинбродската история за съжаление не дава повод да си мислим, че съдебната власт е "независима" от останалите, що се отнася до методите й. А висшите магистрати сериозно трябва да вникнат в още една "техническа оценка" от Брюксел: "Тази година едно от основните изпитания за професионализма и прозрачността в работата на съдебната власт ще бъде назначаването на административни ръководители на съдебните органи - процес, в който ВСС играе ключова роля."