в. Новинар
Скандалното дело "Борилски" е проведено некомпетентно

16 Март 2009

Съдът не е положил достатъчно усилия да организира и проведе процеса по делото за убийството на българския студент Мартин Борилски в Париж отговорно и компетентно. Това е констатирал Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) след проверка, извършена лично от главния инспектор Ана Караиванова на 19 и 20 февруари в Апелативния съд – Велико Търново.

Създава се впечатлението, че не съдът, а подсъдимите са ръководили процеса, заключават от ИВСС. Според инспекторите делото не се е развило в разумни срокове, след като подсъдимите умело се възползвали от възможностите, които им дава законът за отлагане. Основна причина за забавянето са изпращаните от Окръжния съд в Шумен многобройни съдебни поръчки до Франция, свързани с призовки към френски свидетели, които "дублират възпроизвеждане на факти, за които дават сведения други свидетели".

Проблем са създали и отводите на варненските прокурори и съдии, които отказали да участват в процес, в който подсъдим е синът на техния колега Борислав Желязков - бивш зам.-шеф на варненското следствие, а понастоящем известен варненски адвокат. Освен неговия син - Георги Желязков, подсъдим за жестокото убийство е и Стоян Стоичков.

На 20 юли 2000 г. френските власти откриват тялото на 24-годишния Борилски в квартирата му на ул. „Льо Куб” в Париж. По него са открити 93 прободни рани от нож. Следствието се води едновременно в България и Франция, а обвинителният акт срещу Желязков и Стоичков е изготвен от Софийската градска прокуратура и настоява за присъда от 15 до 20 години лишаване от свобода.

Френската полиция и събраните от нея доказателства сочат категорично, че двамата българи са извършителите на престъплението. Към момента двамата са оправдани и от двете инстанции - Шуменския окръжен съд и Апелативния съд - Велико Търново. Оправдателните присъди предизвикаха възмущението на френските власти, както и на Етиен дьо Понсен, посланик на Франция у нас, който дори посети Велико Търново, за да наблюдава процеса на 22 декември 2008 година.

Констатациите на ИВСС нямат задължителен характер, но могат да бъдат взети предвид от съдиите от последната инстанция - Върховния касационен съд.