СПИСАНИЕ ПРАВЕН СВЯТ
Автор Стоимен Чакалов
Една Ана Караиванова пролет не прави

2 Март 2009

Една стара максима гласи, че всеки има своите 15 минути слава. Свикналите на какви ли не критики от ЕС през последните години български политици и магистрати също дочакаха своя „звезден“ миг. Те съзряха в прекалено постния откъм фактология и изводи февруарски доклад на Еврокомисията за България бленуваното през целия мандат похвално слово за властта им от... ЕС. Няколко положителни думи, пък били те и само за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, бяха достатъчни за управляващите на мига да забравят как само преди броени дни са обяснявали, че анализът е само технически и не трябва да му се обръща голямо внимание. Когато преди шест месеца си чул смразяващата оценка на същите тези комисари, че съдебната власт и институциите у нас работят само на хартия, сегашното намигване под формата на шест монотонни страници си е направо подвиг. Все пак изрази като „първи стъпки“, „известен напредък“, „липса на конкретни резултати“, „необходимост от пълна реформа на досъдебната фаза“ не са добър атестат за държава, членка на Общността. Да не забравяме също така, че решенията за евентуалното размразяване на блокираните все още около 600 млн. евро по ФАР, ИСПА и САПАРД бе оставено за по-късна дата.

Каквото и да се говори, обективността изисква да се спомене, че в лаконичния междинен доклад има един изцяло позитивен герой – шефът на Съдебния инспекторат Ана Караиванова и нейният екип. „Инспекторатът проявява инициатива при изпълнението на задълженията си и показва обнадеждаващи предварителни резултати“, е записано в документа от Брюксел. Тази висока оценка идва само да докаже, че когато има воля, не закъсняват и резултатите.

Тревожното, което не е записано, но ние си го знаем е, че през последните месеци действията на инспекторите определено не са по вкуса на някои магистратски кръгове. Изявленията, че с публикуването на резултатите от извършените ревизии г-жа Караиванова и хората є едва ли не нарушава следствената тайна и опитите да се оказва психологически натиск върху тях, са още едно доказателство, че много трудно ще бъде прочистено съдебното ни корупционно блато. Няколко доклада за служебни нарушения като забавени дела, ненаписани решения и др., и съпротивата вече е налице. Какво ли би се случило, ако започнат да излизат резултатите от извършваното в момента разследване на ДАНС за незаконно придобито имущество от високопоставени магистрати?

Похвалите от ЕС са хубаво нещо, но при положение че окончателната оценка за хода на многострадалната ни съдебна реформа ще бъде дадена през юли, логично е да запитаме достатъчна ли ни е една Ана Караиванова.

Внимателният прочит на последния доклад, както и този, публикуван миналия юли, показват, че напредъкът ни е трудно уловим с просто око. А и по шестте критерия, по които Еврокомисията ни наблюдава, все така предстои много работа. Преди шест месеца бяхме похвалени за приемането на новия ГПК, както и за влизането в сила на Закон за съдебната власт. Но краткото им прилагане очерта набързо и проблемите, за които мнозина юристи предупреждаваха още преди година. ГПК вече бе веднъж козметично ремонтиран, но това съвсем не означава, че гражданският процес върви по струни. Доказателство за това е искането на Висшия адвокатски съвет до омбудсмана Гиньо Ганев от средата на февруари да сезира Конституционния съд за противоречие на една дузина текстове на кодекс с основния ни закон.

Едва ли има съмнение, че в следващите месеци от Брюксел ще наблюдават под лупа не само подготовката и провеждането на парламентарните избори, но и тези за нови административни ръководители в съдебната власт. Само дето Висшият съдебен съвет (ВСС) не събра кураж и реши да се скрие зад анонимността при предстоящите вотове. На 7 февруари правосъдният министър Миглена Тачева предложи гласуването да е явно. Тя изтъкна, че има пропуск в Конституцията – в чл.131 се казва, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и на тримата големи в съдебната власт, се приемат с тайно гласуване. Никъде обаче не пише, че вотът трябва да е таен и при назначаването на административните ръководители, аргументира се министър Тачева. Идеята є бе подкрепена от главния прокурор Борис Велчев и председателите на Върховния касационен съд Лазар Груев и на Върховния административен съд Константин Пенчев. Но всичките останали 22 члена на ВСС възроптаха. Само седмица след публикуването на евродоклада, министър Тачева изненадващо оттегли предложението си.

С интерес ще се очаква и ефектът от приемането на изменения в Закона за обществените поръчки и пратения набързо във „фризера“ норматив за предотвратяването на конфликт на интереси. Любопитно ще бъде да се види как те ще изкоренят от раз (поне според уверенията на управляващите) практиките, при които държавните ведомства подготвят тръжни досиета за близки до тях компании, в които липсват само имената на победителя.

Напоследък доста се говори, но малко се върши по подготовката и приемането на нов Наказателен кодекс. Очевидно е, че ще трябва да се пипнат още текстовете в НПК, въпреки неотдавнашната му парламентарна козметика. На подобна мисъл навяват и изводите от изготвения от специална комисия към ВСС анализ за причината за протакането на т.нар. знакови дела.