в. Труд
Автор Лилия Христовска
Преди Брюксел ние да харесаме правосъдието си

22 Юли 2009

- Г-жо Караиванова, каква е вашата оценка за доклада на Европейската комисия - по-лош, неутрален или по-добър от миналогодишния?

- Докладът определено е по-добър от миналогодишния. Както винаги казвам - обективен. В края на краищата той не може да е по-добър от онова, което виждаме всеки ден. Не минава ден без критични публикации в нашата преса и в електронните медии. Важно е да се попитаме най-напред дали на гражданите им харесва правосъдието. Е, как да го оценят отвън положително. Според мен не сме достигнали авторитета на една добре работеща съдебна система. За това още трябва да се воюва.

- Брюксел не предлага предпазна клауза, но запазва наблюдението над страната по правосъдие и вътрешен ред. Логично ли е?

- Логично е, макар и не толкова лицеприятно. Да не забравяме, че скоро чествахме 130 г. на Министерството на правосъдието, на което дълги години е била подчинена и прокуратурата. Тази годишнина не е само повод да си раздадем награди и медали, а да се обърнем и към образците на нашето правосъдие. Защото ние сме имали години, в които правосъдието ни е било много добро.

- Кое “време” имате предвид?

- Е, всичкото време до последните двайсет години, през които разграждахме правосъдието и акцентирахме само на идеята за неговата независимост.

- Някои го разбраха като независимост от закона?

- Именно. Независимостта е само средство, за да бъде то добро и обективно, но не е самоцел.

Всички трябва да си вършим работата, като се вглеждаме и в доброто правосъдие на предците. Ако това стане, мисля, че ще отпадне надзорът на Брюксел като за слаби ученици.

- Казвате, че през тези 130 “правосъдни” години прокуратурата е била подчинена на изпълнителната власт. Смятате ли, че сега прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт и да мине към правителството?

- В никакъв случай. Аз съм цитирала в Народното събрание светила от Демократическата партия навремето, които са критикували подчинението на прокуратурата на изпълнителната власт. Защото обвинението към правителството се поддава на политически влияния. И затова още тогава се настоявало прокуратурата да е независима.А и не е панацея местенето на прокуратурата насам натам, защото има хора, които не си вършат работата.

Ако все още има прокурори, които продължават да образуват дела за това, че някой припознал дете, това означава, че някой има дълбоки пропуски в правното образование. И трябва се мисли къде е мястото на такива юристи. Но не на институцията.

- От Брюксел подсказват, че е дошло време и в България да има нов Наказателен кодекс (НК)?

- Аз мисля, че е време да се започне работата за нов НК. Но той трябва много внимателно да се обмисля. Да не го правим по стахановски, защото стана практика, след като приемем нов закон, да виждаме след това недостатъците му.

Но трябва да си дадем сметка, че когато дойдат проверяващите експерти и ние им дадем своите идеи, те след това ни ги връщат като препоръка.

- Тоест нашите препоръки минават през Брюксел, за да се реализират у дома?

- Да, трябва повече да работим, а не само да се оплакваме от законите.

- Вашият инспекторат за втори път получава добра оценка като институция с “обнадеждаващи резултати”. Това говори ли за утвърден авторитет?

- Преди година въпросът беше защо сте единствените похвалени? И тогава отговорих: защото работим. Сега нищо кой знае какво ново и невиждано не сме свършили. Работим с постоянство и целим резултати, а не просто да получим заплати.

- Висшият съдебен съвет има одобрение за доста от делата си. Но в същото време е критикуван за неясната кадрова политика. Това като че ли потвърди избухналата препирня за атестацията на бившата председателка на Шуменския окръжен съд Нели Батанова. Съдията, който оправда обвиняемите по делото “Борилски”.

- Отдавна спорим с ВСС , че атестациите се правят формално, не отразяват реалните факти. За мен еднаквото атестиране е само размяна на бумаги. Това е обида за колегите, които съвестно си вършат работата. Как те ще имат увереността, че кариерното им развитие зависи единствено от резултатите й?

- Какво ви възмути в атестацията на г-жа Батанова?

- Възмутих се от дадената й възможно най-висока оценка, като бяха свалени петте точки от проверката на инспектората. Ние бяхме проверили работата на този окръжен съд, макар и само в гражданските колегии. И оценката не беше никак добра. Това е един малко натоварен съд, а имат просрочени дела.

На Батанова бе дадена най-висока оценка за обосновано мотивиране на актовете. И аз попитах какво ще правите, когато при вас за периодична атестация дойде съдията от Върховния съд (б. р., Елена Авдева),която написа блестящи мотиви за ново разглеждане на делото “Борилски”. Няма ли да е обидно и на нея да сложите същата висока оценка?

Батанова бе получила и максимална оценка за представителност, т. е. за поведение, което издига престижа на съдебната власт. Е, ако на тази съдийка, която ни направи за смях и срам пред цяла Европа, поставим максималната оценка, как ще оценим останалите? Попитах също българският посланик в Париж ли да отговаря за авторитета на съдебната власт, тъй като пред посолството на България се струпаха българските студенти с боядисани в червена боя ръце.

Това ли е престижът на съдебната власт?

- В Министерството на правосъдието се задава още една корава дама, Маргарита Попова. Вашето мнение?

- Не познавам лично г-жа Маргарита Попова. Но наблюдавайки работата й отстрани, оценките ми за нея са много добри. Изглежда ми като дама с много хъс, а такъв би трябвало да е всеки прокурор.

Спомням си, че именно Попова отстоя присъдите по делото “Опицвет”, намери и всички механизми да се преразгледа една неправилна присъда на Върховния съд. Не махна с ръце, не каза: ами това е последната инстанция и нищо не може да се направи. Тази борбеност липсва на доста от прокурорите днес.

Винаги съм казвала, че българското правосъдие основно работи за българските граждани. Между самоцелната защита на съдебната власт и гражданите аз избирам гражданите. Магистратите са сложени, за да служат на обществото преди всичко.

 Снимка: в. Труд