в. Класа
Автор Станислав Савов
Ана Караиванова:
Необходими са по-твърди наказания за нарушения на магистрати

17 Септември 2009

 - Г-жо Караиванова, Инспекторатът непрекъснато прави проверки, кои са най-често срещаните нарушения напоследък?
- Констатирали сме не само нарушения, но и добри практики на отделни съдилища и магистрати. Тук бих могла да откроя работата на Окръжния съд в Русе например. Нашата инспекция преди година там установи стриктно спазване на сроковете и познаване на законите. Същото мога да кажа и за Районния съд в Исперих. Неслучайно Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да гласува втори мандат на досегашния председател на съда Юлияна Цонева. Въпреки че е работила около година сама, тя не е допуснала просрочване на дела, нито лоша организация на работата.
Подчертавам положителните практики, за да не остава в обществото впечатлението, че цялата съдебна система е изградена от некомпетентни, неподготвени и безотговорни магистрати. Иначе няма защо да се чудим, че Европейската комисия (ЕК) не одобрява резултатите от работата на нашата съдебна система. Спомням си какво ни бяха казали от Брюксел, когато представиха един от докладите от предприсъединителния период – защо да имаме доверие на българската съдебна система, след като гражданите не й вярват. С други думи този ефект трябва да бъде поправен.
Дълги години магистратите се бориха за своята независимост, но накрая стигнаха дотам, че някои я превърнаха в самоцел, а тя е само средство. Сега вече трябва да се воюва за доверието на българските граждани и за това на европейските ни партньори.

- Да разбирам ли, че работата на Инспектората променя поведението на магистратите?
- Да. Един от важните резултати от краткото ни съществуване и работа го виждам точно в превантивния ефект. В съдилищата, в прокуратурите вече разбраха, че ще бъдат проверявани, и то колкото се може по-задълбочено. Разговаряла съм с председатели на съдилища, които по годишната ни програма предстои да бъдат проверени, и те казват, че се готвят отдалеч за нашата инспекция – стриктно писане на мотиви към делата, строго съблюдаване на сроковете. Това също е положителен ефект от нашата работа. Да не говорим, че всеки се старае да отстрани всички слабости, които сме откривали в други проверявани от нас съдилища.

- И все пак кои са най-фрапиращите случаи?
- Най-фрапантните са случаите, в които не се спазват сроковете. При съдиите често не се изписват мотивите към съдебните актове, които се постановяват. Давали сме много магистрати за наказания заради неспазване на тези срокове. Но има и фрапантни нарушения на законите, на каквито се натъкнахме при проверката на Районния съд в Дупница. Всички съдии там бяха допуснали драстични нарушения при делата за дребно хулиганство – не са се провеждали публични заседания, не са водени протоколи или ако са водени такива, са или без дата, или със задна дата, липсва запис на пледоариите. Въпреки това обаче са били налагани глоби или арест за нарушителите. Не може години наред цял съд да прилага закона както му е удобно – казано на жаргон, „като за делник и празник“. Макар в този случай ВСС подходи по-либерално, ние ще продължим да отстояваме нашето виждане, че са необходими по-твърди наказания за подобни безобразия. Защото, ако години наред съдебната система беше оставена без контрол, сега трябва да сме по-строги. Докато се разбере, че и тези, които наказват хората за нарушения и престъпления, ще трябва най-напред те да се възприемат като образец и да спазват законите.

- Какви са причините някои магистрати да не спазват законовите срокове?
- Това е последица от зле разбираната независимост и от непотърсената досега отговорност за неспазването на сроковете. Последица е и от едно говорене „ние сме претоварени“. А когато започнеш да търсиш и да анализираш какво се крие зад това дежурно оплакване, виждаш, че това не отговаря на истината. Изводът може сам да излезе наяве, като се сравнят данните от доклада на „Отворено общество“ за това какво се плаща у нас за правосъдие и дейността на отделните магистрати. Ще дам пример. Извършихме проверка на наказателната колегия на Софийския районен съд, безспорно той е най-натовареният – както с голям обем на делата, така и с тяхната сложност. Когато сме се натъквали там на нарушения, като неизписване на мотиви към делата, редовното оправдание е, че са много натоварени. Но когато се сравни дейността на отделните магистрати, се вижда, че един не е написал мотивите към 100 дела в сроковете, които му поставя законът, и ги е забавил с по 3, 4 и дори 6 месеца. А в същото време 6 други съдии, не по-малко натоварени, нямат нито едно просрочено дело. Ако ние погледнем благосклонно към тези, които не спазват сроковете и не ги накажем, тогава какъв сигнал даваме към другите, които стриктно си изпълняват задълженията и са се лишили вероятно от доста лични удоволствия?
Пред мен е докладът за Варненската районна прокуратура, която не работи добре, независимо от многото възражения, които пристигнаха след инспекцията. Там има фрапиращи случаи. В един от тях дори е използван процесуалният закон, за да се злоупотреби с него. В случая става дума за спряна преписка, защото пострадалото от кражба лице – в случая става дума за една жена, която в жалбата си е написала името, оставила си е личните данни и телефоните, не е била намирана. В мотивите за спирането на преписката е написано, че след направена справка по Закона за българските документи за самоличност с дежурния на Второ РПУ-Варна е установено, че няма такова лице. Има телеграми, че е обявено лицето за общодържавно издирване и каквито случаи има, може да я спрат на границата и да й провалят някое пътуване. Но така или иначе делото е спряно, защото жената не е намерена. При нашата инспекция проверяващият просто набра един от телефоните, които е оставила потърпевшата, и тя отговори. Оказва се, че оставените от нея данни са същите. Затова ние подготвяме сигнал и до министъра на вътрешните работи, за да може и той да предприеме съответните мерки към своите хора, които действат понякога и неглижирайки закона. В нашата работа се търси комплексният ефект.

- По време на дебатите при представянето на доклада на неправителствените организации за напредъка на страната ни по глава „Правосъдие и вътрешен ред“ на 19 май вие дадохте остра оценка за работата на магистратите, като казахте, че един от големите проблеми на прокуратурата е „изумителната правна неграмотност“. Кое ви даде основание за подобна оценка?
- При наши проверки сме се натъквали на отделни актове, които са написани страшно неграмотно. Дори има и хора, които не могат да ги съставят правилно. Ето ви пример – написано е, че деянието е извършено при опасен рецидив, но не е разказано какво е то. Или друг пример – белгийски фирми, концесионери на мини за въглища, на които им бяха откраднали въглища, сигнализираха Инспектората миналата година за отказа на прокурор да образува досъдебно производство. Той беше мотивирал отказа си, че въглищата били недвижима вещ и затова не можели да бъдат предмет на кражба. След нашата намеса актът на прокурора беше отменен. По случая получихме благодарствено писмо от предишния белгийски посланик. Или че актът за припознаване на дете бил декларация с невярно съдържание. Това са базови пропуски в обучението.

- Напоследък се говори за промяна на критериите за атестация и начините за назначения на магистратите, какво е вашето виждане по въпроса?
- Критериите са залегнали в закона и не могат да се измислят нови, освен да се отчете работата на магистратите – брой на делата, вид, сложност, спазване на сроковете. Въпросът е с тези подзаконови нормативни актове, които прави ВСС, критериите да се приложат ефективно и по най-добрия начин.

- Обявихте, че ще престанете да участвате в Атестационната комисия към ВСС, защото проверките на Инспектората по съдилищата се използват по-скоро за отнемане на точки на определени магистрати...
- Споровете ни бяха за това, че не се отчитат резултатите от проверките на Инспектората, както е по закон. Ние отиваме на място и виждаме, че в някои от актовете е записано поименно за всеки конкретен магистрат в какви срокове решава делата си и изведнъж като дойде атестацията... виждаме най-високата оценка?! Нека пак да се върна на примера със Софийския районен съд – каква оценка ще сложим на този, който не е имал забавяне, защото е нямал дела, и каква на този, който е решил сто – по критерия срочно решаване на делата. Те една и съща оценка ли ще получат? Формално е така, но не е редно. Оценката от нашата проверка трябва да се съотнесе по всеки показател.