в. Труд
Автор Елена Енчева
Пълен срив на доверието към магистратите

26 Октомври 2009

Гражданите стават все по-активни в подаването на сигнали срещу магистрати - докато през 2007 г. в антикорупционната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) са постъпили 1387 жалби, молби и сигнали, през 2008 г. броят им е 1934, а за първите 6 месеца на т. г. вече са 1007. В Инспектората на ВСС през 2008 г., откакто действа, сигналите от граждани са 1644, от началото на тази година до 30 септември броят им е 1472. Данните са от проект, финансиран от посолството на Кралство Нидерландия. Но какво се крие зад числата? Анита Михайлова е бивш прокурор, адвокат, член на съдебния съвет в предния му мандат. Работи в Инспектората на ВСС от неговото създаване.

- За какво свидетелства нарасналият брой сигнали срещу магистрати, г-жо Михайлова? Каква “диагноза” поставя?

- Мисля, че е свидетелство за нараснала надежда, че все пак някой ще обърне внимание на подадения сигнал и ще вземе мерки според правомощията си.

Разбира се, има жалбоподатели, които просто искат да си споделят проблема многократно. Други автори очевидно сами са с диагнози. Но... Понякога в безсилието си да реши важен проблем, след сблъсъка с отпора на институциите, човек наистина може да се сдобие с диагноза. Друг е въпросът дали неговото вътрешно усещане за справедливост кореспондира с обективната действителност и със закона. Това са различни неща.

А има и хора, които не знаят към кого да се обърнат. Проблемът е сериозен - много са органите в България, които се занимават с жалби срещу магистрати. Ние, различните комисии на ВСС, Инспекторатът към Върховната касационна прокуратура, Инспекторатът към министъра на правосъдието.

- Колкото повече баби, толкова по-хилаво внуче и по-обречен казус?

- Според мен - да. Понякога в желанието си да се освободиш от жалба автоматично я препращаш към колегата от другаде, за да има движение. Но когато жалбата на един човек напразно се разхожда от орган на орган, това срива надеждата му, че някой в тази държава може да поеме ангажимент, да извърши проверка и да доведе нещата докрай.

Има и гранични случаи. Нерядко в една жалба срещу магистрат се сочи за нарушения на етичните правила (което е работа на комисията към ВСС), за данни за престъпление (работа на Инспектората към ВКП) и за забавяне на движението на делото, което е наша работа. Изниква въпросът как си взаимодействат органите с разделена компетентност, та в крайна сметка да има ефект и бързина.

- Кой е отговорът?

- Единият е да се направи единен електронен регистър за сигналите. Да се знае, че по жалбата на гражданина X срещу магистрата Y работят няколко институции и кои са хората, ангажирани с нея, за да могат директно да комуникират и да се синхронизират. Друг начин е да се направят съвместни групи.

- Правено ли е досега?

- Имаше опит по делата с особена обществена значимост, наблюдавани и от Еврокомисията. Първоначално ние започнахме да следим образуването и движението на тези дела, после ВСС встъпи активно.

В някакъв период от време заедно разпределяхме задачите. Излязоха на бял свят доста пропуски и недостатъци.

- Дайте пример.

- Например делото в Бургас срещу Ивайло Дражев (бившия собственик на футболния отбор “Нефтохимик”, чието дело за катастрофа с жертви 6-а година не може да приключи на първа инстанция в съда - б. р.). По сигнал от Бургас лично направих проверка. Стигнах до извода, че това производство е блокирано още във фазата на разследването, и то не без участието на разследващите. Написах сигнал до Инспектората на ВКП, мнението ми беше, че е извършено и престъпление от магистрат. Там се образува наказателно производство и поради изтичането на давността, ако не се лъжа, го прекратиха. После ВСС започна да наблюдава хода на делото в съда, което до ден днешен не е приключило.

- Заради злоупотреба с права.

- Абсолютно, но в рамките на НПК. В тази връзка сега се обсъждат много идеи за промени.

- Да се върнем на сигналите срещу магистрати. Нужна ли е специална защита за авторите им?

- Защита от какво? Подаването на сигнали за нарушения е гражданско право и позиция. Който иска, ги реализира. В крайна сметка има и анонимни сигнали.

- Те разглеждат ли се?

- Няма никаква пречка, стига да са подкрепени със сериозни аргументи, имена, доказателства. В Инспектората никога не сме подминавали подобни сигнали, излизали са сериозни проверки. Но нека хората не очакват от нас да преразгледаме влязло в сила съдебно решение - не е в нашата компетентност.

- Анонимно обаче можеш да набедиш всекиго, без да отговаряш.

- Затова сигналът се разглежда само ако е сериозен. А не от типа: казаха ми, че някой си съдия е взел някакви си пари. Каква проверка да се направи? Да питаме съдията: вие взехте ли тези пари? И какво ще отговори той?

- А магистрати пишат ли срещу колеги?

- Да. Има жалби на прокурори срещу съдии и обратното.Трудно е да се работи по тях. Това означава, че някъде нещо в системата не е както трябва, след като се обръщат към външен арбитър да реши проблемите. Притеснителна е и тенденцията тези жалби да зачестяват при предстоящи назначения във ВСС.

- Начин за разчистване на сметки?

- Може би. За мен при работата в съда и прокуратурата възникналите проблеми е редно да се решават оперативно, в крайна сметка те защитават държавния интерес, този на обществото. Затова напълно подкрепям съвместните съвещания по текущи проблеми - прекратяване и връщане на дела, обсъждане на причините за оправдателни присъди и т. н.

- Бяхте член на предния ВСС. Как оценявате гръмовния скандал с Красьо Черничкия?

- Толкова е голям, че човек трудно може да се съсредоточи върху друг проблем. Изумена съм от размера на този скандал, той засяга цялата съдебна система, а оттам и цялото общество. Нараненото му доверие към съдебната система е напълно сринато.

- Каква е истината според вас?

- Каква е истината - не знам. И не мога да знам, не се занимавам пряко с проблема. Но каквато и да е, самият факт, че се изнасят имена на членове на ВСС, на магистрати със съмнения за корупционни схеми... Какво повече трябва да стане, за да спрат хората да ни вярват?

- А оздравителен ли е скандалът, към “изчистване” ли води?

- Тепърва ще видим какъв ще е ефектът. Забелязвам обаче, че в последните дни се създаде страх и допълнително капсулиране на системата, има и злепоставяне между магистратите.

Болезнен процес, изходът от който за мен е непредсказуем.