в. Стандарт
Автор Антония Кюмюрджиева
ВСС сам ще се измъкне от блатото

9 Ноември 2009

Скандалът с Красьо Черничкия тресе съдебната система близо пет месеца. Стигна се дотам да се говори за промяна на конституцията, за да се редуцира съставът на Висшия съдебен съвет. Има ли достатъчно сили висшият магистратски орган да се измъкне от тресавището, в което затъна? Какво пречи на магистратите да работят добре? Влиза ли Инспекторатът на ВСС в ролята на лошото ченге? За отговор на този и други въпроси "Стандарт" потърси шефа на Инспектората към ВСС Ана Караиванова.

- Госпожо Караиванова, може ли ВСС да се измъкне от блатото, в което сам затъна?
- ВСС има капацитет сам да се справи. Не бива отвсякъде да му се дават съвети, защото най-лесно е да биеш падналия. Съветът е в затруднено положение и би трябвало да им се даде време, за да се видят последствията от действията за моралното очистване на магистратите. Всички се опитват отново да предлагат законодателни решения на проблемите. Отдавна твърдя, че законите сами по себе си не могат да работят. Трябва да ги прилагат хора. Сега се случи точно това - вгледаха се в хората, които прилагат правилата.
- Прекратяването на мандата на ВСС би ли решило проблемите му? Прокраднаха се мнения, че трябва да се премахне политическата квота?
- Не намирам за плодотворни разсъжденията за промяна на квотата в Съвета, която се избира от парламента. Има и разумни предложения, че не може без намеса от страна на политическата власт, защото политиците ги сменят, ако не са се справили с престъпността, най-общо казано. Чуха се гласове от магистрати, че и тяхната квота не е подбрана по най-добрия начин. Смяната на кадровия състав на ВСС няма да доведе до по-добри резултати. Моето виждане е, че работата на съдебната система може да се подобри като цяло, и в това виждам основната роля на Съвета - с правилното, точно, обективно, задълбочено атестиране на магистратите. Ако оценките за работата на магистратите не се прави по атестационни формуляри, където всички накрая се оказват с еднаква оценка "много добър", ще има смисъл.
- Какво имате предвид?
- Давам ви конкретен пример. Сред уличените за нерегламентирани връзки с Красимир Георгиев е и прокурорът от Окръжна прокуратура в Стара Загора Петър Василев, който кандидатстваше за окръжен прокурор на 17 юни. В това заседание беше приета и неговата оценка от атестация - "много добра". Тогава представих пред членовете на ВСС проверка на Инспектората по сигнал, че същият този прокурор като административен ръководител е загубил дело за убийство, извършено през 1997 г. Изгубено е и вещественото доказателство - пистолетът. През 2003 г. започват проверки от Върховна прокуратура по жалби на съпругата на убития, главно чрез писма между Върховна, Апелативна и Окръжна прокуратура. През 2006 г. делото е възобновено, влиза в съда 10 г. след извършване на убийството и естествено следва оправдателна присъда. Макар че са изтекли сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност, ние сме изпратили сигнал до много институции, включително до главния прокурор, за да разследват. Нямаме отговор отникъде. Въпреки тази информация прокурор Василев получи своята атестация, която му позволи да участва като кандидат, и получи 5 гласа "за" от членовете на ВСС. Сега той ще бъде наказан за това, че е разговарял с Красимир Георгиев. Мисля, че трябваше да получи наказание за работата си като прокурор. Тогава нямаше да се стигне до гласуване на кандидатурата му.
- Работата на Инспектората променя ли поведението на магистратите?
- Да. Районният съд в Русе дава много добри резултати. Ефективността на работата там се е повишила с 20% в сравнение с миналата година. Една съдийка от този съд м. г. е имала 82 просрочени акта, а тази година няма нито един. Друг съдия е бил с 60 просрочени, но ги е намалил на 17. Същото мога да кажа и за магистратите от Пловдивския апелативен район, които традиционно работят добре. Оттам получаваме и най-малко сигнали.
- Какви са причините за връщане на дела?
- Причините са както в недобре свършената работа на прокуратурата, така и в произволното и безотговорно тълкуване на закона от съда. Спомням си за едно дело за отвличане на жител на Сливен с цел кражба, а не откуп, което прокурор от Сливенския окръжен съд ми изпрати. Похитили с маски човека, натъпкали го в багажника на автомобила му, заплашили са го с газов пистолет, завързали го в гората и взели 62 лева от портфейла му. После отишли в къщата му и отворили с ключовете му. Съдът връща делото с мотив за нарушени права на подсъдимите и пострадалия, защото вещи лица не били направили оценка на стойността на ключовете. После прокуратурата внесла споразумение за извършителите. И какви са наказанията? При наказание, предвидено от 3 г. до 10 г., единият от похитителите е осъден на 3 г. и 6 месеца, вторият - на 2 г. и 6 месеца, и третият- на 1 г. и 3 месеца. Какъв доживотен затвор искаме за отвличане? Съдът има право да откаже споразумение.
- Мислите ли, че съдиите трябва по-често да си задават въпроса - колко струва едно дело на българския данъкоплатец?
- Не по-често, а всеки ден трябва да си го задават. Съдиите в районния или градския съд са натоварени страшно много и затова някои от тях си позволяват да не си пишат мотивите за 6 месеца, въпреки че срокът е 15 дни. Но с какво са натоварени? Четох в пресата, че до Върховния съд е достигнало дело за едно откраднато парче пастърма. Убедена съм, че е назначено и вещо лице, което да определи колко струва тя. Струва ли си да се движи съдебната машина, макар и извършителят да е бил рецидивист, за едно парче пастърма, което на всичкото отгоре е било върнато в магазина. Това струва заплатите на магистрати на три инстанции. Спомням си и друг случай - плаща се на вещо лице да изчисли колко са 20 хиляди евро в български пари. От колко години еврото е с фиксиран курс? Пише го във всеки вестник. Съдиите и следователите са учили аритметика.
- От ръководството на прокуратурата често се оправдават за слабите резултати с некачествени закони. Доколко имат основание за това?
- Нямаме слаби закони, а някои са формализирани от правоприлагащите. Дадохме на прокуратурата перфектен сигнал за случаите на запора на сметките на ДЗИ-банк, тези на Българската фондовата борса. Всички безобразия след това струваха смъртта на един адвокат. На една жена отнели имота с жилищна измама. Една година се прави предварителна проверка. Изфабрикува се съдебно решение, за да се вдигне запорът и да може да се препродаде имотът й. Кой им дава това право? И само ако пострадалият е баща на известен бизнесмен ли ще разбият имотната мафия?
- Хората доста се интересуват от движението на "знаковите" дела. Мислите ли, че след вашите проверки има раздвижване?
- Проверявах дело срещу един прокурор, което бавно се движеше. Установих, че основният свидетел, също прокурор от районна прокуратура, не се явява на 3-4 заседания. И делото се отлага по тази причина. Съдията непрекъснато пише писма до кого ли не да му намерят адреса, праща и съдебна полиция. А е можело просто прокурорът, който е внесъл обвинителния акт, да вдигне телефона и да каже на началника на колегата си да го изпрати. Делото за поръчковото убийство на Лисицата е цитирано в доклада на европейски експерти от 2005 г. като типичен пример на незаинтересованост на магистратите. Когато дадохме предписанията на Инспектората, делото приключи доста бързо и присъдата влезе в сила. Спомням си и за наркотрафикант, заловен с 68 кг хероин. Апелативният съд във В. Търново беше разменял участващите в съдебните състави, които измениха мярката на наркотрафиканта. В Сливен, където беше изпратено делото, подсъдимият естествено започна да се разболява. Хванаха го, че лъже с неверен документ, и го задържаха отново. Апелативният съд в Бургас изведнъж измени мярката му само с едно изречение. Инспекторатът написа - моля, когато атестирате председателя на състава, който с едно изречение пусна човек, заловен с 68 кг хероин, да го имате предвид. Работа на ВСС е как ще го атестира. Когато в съда разбраха, че ние проверяваме, делото приключи с присъда поне на първа инстанция.
- Колко са предложените за наказание магистрати от началото на годината?
- 44, от тях 12 са уважени и 22 са отхвърлени. 13 предложения са изпратени на административния ръководител за преценка дали да наложи по-малки наказания. За мен особено фрапиращ беше случаят със съда в Дупница. Председателят на съда трябваше да прецени дали да наложи административно наказание на съдии, които арогантно са нарушавали закона. Той заяви високомерно, че няма да ги накаже.