Право на отговор на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Теодора Точкова по повод публикации от 19.05.2026 г. в електронните медии „Сега“ и Lex News, отнасящи се до имотите и автомобилите, декларирани в имуществените декларации на магистратите, препечатани и в други медии
20 Май 2026Право на отговор на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Теодора Точкова по повод публикации от 19.05.2026 г. в електронните медии „Сега“ и Lex News, отнасящи се до имотите и автомобилите, декларирани в имуществените декларации на магистратите, препечатани и в други медии
Уважаеми главни редактори,
На 19.05.2026 г. на сайтовете на електронните медии „Сега“ и Lex News са публикувани статии, озаглавени съответно „Магистратите притежават апартаменти и къщи за над 1,4 млрд. евро. 4162 магистрати са декларирали над 20 000 придобити имота и над 7000 автомобила“ и „Средният магистрат в България – с два апартамента и кола за около 30 000 лева“. Информацията е препечатана и в други медии. Публикациите се позовават на извършен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) анализ на декларираните имоти и автомобили от магистратите в подадените пред Инспектората към Висшия съдебен съвет имуществени декларации за периода 2017 г. – 2024 г. В тях е отразена субективната оценка на директора на БИПИ, че „анализът на информацията от декларациите е изключително затруднен, тъй като данните на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) са „зле подредени, зле качени, зле администрирани“ и нищо през годините не се е променило, а информацията трябва да стане машинно четима“.
На първо място изразявам категоричното си несъгласие с направения в публикациите опит за внушение, че ИВСС не работи ефективно по отношение на поддържания на интернет страницата на ИВСС публичен регистър на имуществените декларации на магистратите. В тази връзка обръщам внимание, че декларациите по чл. 175а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са публикувани в публична секция на интернет страницата на ИВСС при спазване изискванията за защита на личните данни. Те са подредени по години, с азбучна навигация, като за всяко лице са посочени входящ номер и дата на подаване, а името на магистрата препраща към съответната декларация в PDF формат със заличени лични данни. Този начин на публикуване осигурява публичен достъп до декларациите. В ЗСВ не е въведено задължение декларациите да бъдат публикувани в конкретен машинночетим формат.
На следващо място е важно да се уточни, че така нареченият „анализ“ на БИПИ, лансиран от електронните медии, се представя като разкритие за „лукса“, в който живеели съдиите, прокурорите и следователите. Всъщност на интернет страницата на БИПИ http://www.bili-bg.org/, в раздел „Анализи“ са публикувани два материала, озаглавени съответно: „Имоти на магистратите в България до 2024 г.“ и „Притежавани МПС от магистратите в България до 2024 г.“, които сами по себе си не представляват същински анализ. В действителност става въпрос за компилация от процентни дялове, таблици и графики, които нямат характер на сериозно изследване.
Основните проблеми в „анализа“ са фундаментални:
- не е ясна методологията, въз основа на която е извършен анализа; не се посочва как точно са обработени данните, какъв е бил извадковият подход и дали изобщо е направена проверка за грешки или дублиране в декларациите.
- не е ясен също обхвата на данните – кои видове декларации са обхванати от анализа ( ежегодни, коригиращи, при встъпване в длъжност, при освобождаване от длъжност или тези, подавани една година след освобождаването); това е съществено, защото различните видове декларации отразяват различни периоди на деклариране и могат драстично да изкривят информацията за имуществото на магистратите.
- имуществото на магистратите е оценено като средна стойност и обща стойност по „текущи цени“; не става ясно как са определени „текущите цени“ – по какви пазарни справочници, по какъв метод на оценка, с какви коефициенти за инфлация или регионални разлики е направено остойностяването; това позволява произволно завишаване на числата и лесно манипулиране на възприятието.
Вместо прозрачен и прецизен анализ на читателя се поднася тенденциозен текст, който смесва средни статистически данни с внушения за „лукс“ и „привилегии“ на българските магистрати. Едно обобщение от типа „Х процента от магистратите декларират имоти на стойност над Y лева“ се превръща в медийно послание, че магистратите живеят в разкош за сметка на данъкоплатеца, без да се прави разлика между наследени имоти, имоти, придобити преди назначаването, имоти на съпрузи или реално текущо състояние.
Това не е анализ. Това е класическо използване на публично достъпни данни с цел дискредитиране на магистратите. Когато методологията е неясна, а интерпретацията – превратно обобщена, резултатът не е журналистика или граждански контрол, а поредната порция публичен линч с цифри.
Истинският анализ на имуществото на магистратите изисква прозрачност, ясни правила и сериозна методология, а не поредната невярна интерпретация на публично достъпни данни, която служи повече за генериране на потребителски интерес и обществено негодувание, отколкото представяне на обективни факти.
В заключение настоявам да публикувате настоящото право на отговор, тъй като тенденциозното отношение към работата на Инспектората и интегритета на магистратите незаслужено уронва доброто име на институцията и съдебната система в цялост.